DobrinishteClub

Нощ

2012-01-09T13:36:00.000-08:00

Hi...

За малко да успея, да прекрача прага на дома преди да е залязло слънцето и хоп, за пореден път се оказа, че не съм по - бърз от светлината...

За съвсем кратко щях да се усещам напълно устремен през слънчевия ден, но уви черна котка премина пътя ми несподелен...

За последен път скучен ден, но едва ли, когато има една поредица от скучни дни се получават ето такива накъсани изречения ако погледнете по - горе написаното. Между другото навън е доста студена нощ, но аз седя до камината топлен от слънчев спомен с котка галеща се в краката ми, напомняща ми за пътя извървян. Но по перото пропито с мисли и недовършени изречения... мастило няма...а листът бял...

P.S: Добринище

DobrinishteClub

Ледена кралица

2012-01-08T13:38:00.000-08:00

Стига чернови, стига мисъл, стига отлагане... от където и да го погледнем, аз и вие... време е за статия, защото както е тръгнало ще подминем зимата, а тя е снежна...и красива!

Няма смисъл да се убеждаваме има ли или няма ледена кралица, защото може би и двете понятия са верни...

Ако потърсим дълбоко в себе се, вярвам че всеки от нас ще открие своята ледена кралица, някъде там скрита и сгушена търпеливо чакаща да смрази до смърт нечие сърце...

За някои от нас, тя е ледена кралица - която оприличаваме като господарка на зимният сезон, носеща снежната покривка, зимният студен вятър и топлите емоции свързани със зимните спортове. Това са все неща, които въпреки периода от време: пролет - лято - есен - зима, са се превърнали в поредната рутина на спокойствието, на ежедневието, на непреодолимото желание да избягаме там където вече сме били.

За някои от нас, тя ледената кралица е една любовна жрица - която оприличаваме с нея, с момичето, което носи нежен топъл аромат преминаваща през погледа на този, който не сваля очи от нея дори когато не вижда, заслепен от любовната плесен замрежила зениците на изпепелените му очи. Нежелана харизма от блед спомен, че тя го е обичала.

За някои от нас, тя ледената кралица е една бледа старица - която оприличаваме с така желания отдих на годините, където да намерим упора в силата на мъдростта, но не намираме това, намираме изгнанието на годините, как с лека ръка ги хвърляхме в бездната на старостта само и само да усетим поне за миг заглушен силният шум на борбата с живота всеки ден.

P.S. - Мир!!! Обичайте се !!!

DobrinishteClub

Начало без край

2011-11-27T14:27:00.001-08:00

Аз съм Добринище, И аз съм Добринище, Ти си Добринище, Ние сме Добринище, Всички сме Добринище...

D ----------------------------- Destiny

o ----------------------------- Opportunity

b ----------------------------- Best

r ------------------------------ Redemption

i ------------------------------ Infinity

n ----------------------------- News

i ------------------------------ Insane

s ------------------------------ Succssesful

h ----------------------------- Hard

t ------------------------------ Technology

e ------------------------------ Eclipse

C ------------------------------ Cyber

l ------------------------------- Love

u ------------------------------ United

b ------------------------------ Biggest

Две години: DobrinishteClub... За много години отбор... за много години общност... за светло бъдеще...

Две години

2011-11-27T14:00:00.000-08:00

Хайде сега наздраве и за много години. Днес най-добрият сайт за Добринище - DobrinishteClub наваршва две години от създаването му.
Две години - погледнато от една страна малко време, но всъщност много време. За тези години успяхме да реализираме част от мечтите си, успяхме да реализираме част от това, което искахме, ние успяхме да постигнем, това което искахме.
Е две години не са много време, но всъщност е адски много време. Тове е времето, в което успяхме да направим нещата такива, каквито са сега.
Скапи приятели, благодарим Ви за съдействието, което ни указвата и ви поздравяваме послучай две годишнината на нашият общ интерес. Е, наздраве и само весели мигове.
Убавоо еее! Неее еее страшнооо!

(Тази статия бе писана в пияно състояние)!

Триемория - 3 част

2011-11-23T13:34:00.001-08:00

Кървъв блясък

И ето тук стоя умопомрачен,
следя с мисъл спомена за теб студен.
Ще тръгна аз опечален
да диря мъст ден след ден.

Откривам теб,
призрак, бял силует.
Не от мъст съм аз обзет,
а от вида на моя страх ставам все по блед.

Изпитвамжелания несподелени,

усещам емоции неизживени

повдигам към теб ръце окървавени,

а ти ме гледаш в очите ми ослепени.

DobrinishteClub

И ето, краят на Света идва! :D

2011-11-23T13:10:00.000-08:00

Тази вечер, приятели, много обмислях това, че идва краят на Света...Но както знаете, моите статии съдържат много хумор, така че....и тази няма да се оттърве от това! Един приятел постоянно ми повтаря - прави това, прави онова, защото идва краят на Света...но разбира се и той го прави на шега...много рими се получиха тук обаче, забелязахте ли? Все едно..идва 2012 година, хората говорят за този пуст край..какво толкова ще стане? Ами ако дойде...негова си работа. :D Живейте за мига, защото утре може и да не дойде!

Искам едно мнение от вас, ако имате 5 минутки да отделите, просто да напишете по един коментар, какво е вашето мнение за този край...и кой как го приема (страх ли ви е, не ви пука и т.н.).

Живейте си животчето ползотворно и не мислете за тази 2012 година, че само ще се депресирате излишно...Радвайте се на живота, докато го имате! :)

OPUS - Life Is Live !!!

Нашето място...офисът!

2011-11-10T14:13:00.000-08:00

Здравейте приятели, извинявам се, че не съм писал от месеци...но така са студентите, заети с учене и студентски купони разбира се. Сега съм си в Добринище, тъ с моите приятели от DobrinishteClub сме в ОФИСА...това е мястото, от където се пишат всички статии, всички клипове се качват от тук, всичко, свързано с http://www.dobrinishteclub.com/ и http://www.we3v.com/ се прави на това място.

Но не само това правим тук, разбира се. По някога ние имаме нужда да разпуснем...може би някои хора ще си помислят странни неща, но не е това, което си мислите, спокойни бъдете :D. Стига глупости...стоим си тук в момента, пием ракия и ни е супер готино...слушаме музичка и си говорим за всякакви неща. Реших да напиша това безсмислено нещо в блога, тъ да си спомнят и хората за мен, никакъв ме няма последно време. Офисът..той е готин :D...има няколко компютъра и яко озвучение, че да ни е кеф като пием :D. Много неща има...и да ви обяснявам, повечето няма да разберете какви са даже..но нищо. И сега ме викат за наздраве, тъй че ставам, стига толкова работа за днес...а на вас ви пожелавам приятни мигове и лека вечер! Наздраве! :)

Студентски живот

2011-10-16T12:09:00.000-07:00

Отдавна не съм писала, защото лятото ме беше погълнало – работа, купони, кандидатстудентски изпити. И ето ме сега стоя си аз в общежитието и си мисля за дома колко много ми липсва. Колко ми липсва голямата къща с просторните стаи и голямата градина. А сега съм в една малка стаичка с още две момичета. Ето това е студентският живот. Сутрин ставаш отиваш на лекции, професорът ти говори някакви неща, от които ти и хабер си нямаш, или пък те кара да ходиш да се снимаш пред забележителностите в Студентски град, те не че са много, но поне научаваш в кой банкомат има денонощно пари. Тичаш по целия университет, ядеш на крак и вечер пак се прибираш в малката кибритена кутийка. В свободното си време, което не е тъй много, колкото ти се иска да бъде, обикаляш по моловете да търсиш някоя разпродажба. И всичко е изпълнено с много емоции и положителни, и отрицателни. Запознаваш се с много хора, опитваш от много нови неща. А когато дойде сесията... е тогава ще му мислим.

Поздрав за всички студенти

Променливи

2011-09-28T11:35:00.000-07:00

Здравейте, на избори като на избори...един ще победи други ще загубят, само се надявам да не загубят отново хората!!! В цялата пропаганда, агитация, богатия избор кадидат кметове, усмихнати обещания понякога дори смешни, винаги се получава така че хората не фигурират като фактор в нито една от платформите!!! За съжаление е така!

И въпреки всичко един трябва да победи и други загубят...вашето сърце, душа и чист разум!

Трябва да се знае, че който и да стане градоначалник на град Добринище, той ще отговаря на вас, на нас - хората, на обществеността на Добринище, това сигурно ви звучи като мит, да ама не такава е истината, и колкото по ясно я осъзнаваме всеки ден, толкова по лесно ще изградим по - светло бъдеще за града ни и за бъдещите поколения след нас.

Не трябва да изграждаме стена между нашите желания, тревоги, искания и бъдещият кмет на град Добринище. Ако с търпимост приемаме всяко пренебрежение или отказ на наше искане, молба, то смисълът на кметският пост губи своето значение и потърпевши са отново хората!!!

Един ще победи други ще загубят...

DobrinishteClub

Триемория - 2 част

2011-08-31T12:31:00.000-07:00

Смъртоносно щастие

Стоя пред прага на дома,
не чувам ни думичка една.
Взирам се в призрачно пространство,

потръпващ силно, от блаженно пиянство.

Влизам в къщата сломена,
насред стаята смрачена.
Гледам бесилка извисена,
на нея ти моя любов висиш, с гримаса покрусена!

Стича се сълза студена,
трепери душата ми отвратена!
Надига се за отмащение страхът,
набира сили в мен гневът!

DobrinishteClub

Триемория - 1 част

2011-08-29T12:20:00.000-07:00

Сблъсък от завръщане

Кой съм аз?
Втурнал се към моя дом в този час!
Несломима е волята ми от студ и мраз,
и мисля все за вас, все за вас!

Прекършен от победа зла,
със сърце пропито от порочни дела!
Душата ми зовете ела, ела,
но как би могла?

Изоставена преди и сега,
обляна в сълзи от искряща тъга!
Непознала добротата ми досега,
аз си идвам у дома, да ти покажа любовта!

DobrinishteClub

Улови момента

2011-08-24T01:32:00.000-07:00

Здравейтее мили приятели! Само как ми липсвахте! Искам да се извиня за последните 2 месеца отсъствие и че не ви обръщах достатъчно внимание. Но ето сега съм тук и съм изцяло ваша! Как я карате? Уловихте ли всички вълшебни моменти на почти отиващото си лято? Точно за това искам да поговорим- за хубавите моменти, които искаме да запечатаме завинаги.

"Улови момента или умри съжелявайки за изгубеното време... " - така се пее в една моя любима песен.

Според вас колко трае един миг? Миг изпълнен с много нежност, миг изпълнен с интимност и красота. Тези мигове са най-неуловими, най-неприкосновени, най-желани... Всички сме имали такива моменти, за които си спомняме с усмивка и топли чувства.

И сега ви приканвам да споделите в нашия прекрасен блог вашите незабравими преживявания до най-малка подробност, и да ни направите част от вашата история. Благодаря ви, ще очаквам с нетърпение вашите откровения.

Спокойна нощ

2011-08-18T15:44:00.000-07:00

Тиха и спокойна нощ, ясна като ден. Безброи звезди в необятното небе светят и напомнят ми за теб. Неугасващата луна ми прошепва името ти. Дори лаят на кучетата ми изглежда тъй приятен.
Заслушвам се в тишината и чувам твоят глас, как нежно ми повтаря за нас. Заглеждам се в тъмнината, макар там да няма нищо, аз пак откривам теб. Звездите ми напомнят на твоите очи и взирам се в тях, непрестанно ми намигваш ти. Луната от моят поглед малка, а толкова голяма, като твоето сърце. Обсипва ме с мисли за всички хубави моменти и дни.
Аз продължавам да се наслаждавам на спокойната нощ. Малко разсеян от кучешкият лай и от минаващи коли. Но отново съсредоточен в моите мисли, аз виждам само теб. Нима единствена си ти? Знам не си единствена има още като теб. Но ти ми даде нежност и любов. Ти ме приюти. Когато имам нужда при мен отново си ти. Дори когато страдам утешаваш ме ти. Дори и скарани за мене пак си само ти. Звъниш ми извиняваш се и всичко се оправя. Животът продължава не спира да тече. Дори нощта да си отиде, тя пак ще дойде. В същия си облик и по-красива от преди. Но не само през нощта, а и през деня. За тебе ще си мисля и ще бъда с теб. Тъмнината вече се измества и идва денят. Със слънцето и облаците, всички красоти. Нима бих могъл да мисля за всичко сега. Аз само знам, че няма по-красиво от деня и нощта!

Пирин планина

2011-08-15T13:50:00.000-07:00

Нещо не написано от мен...

Пирин планина, разположена в югозападната част на родината ни, привлича с приказните си красоти - високи върхове с изшилени и заоблени форми, назъбени гребени, шеметни бездни, десетки бисерни езера, бързи и стръмни потоци, буйни реки и вековни гори.

По своята орография и хидрография Пирин е може би най - интересната от нашите планини. Забележителна е и историята на найните селища, съхранили българщината и родили смели чеда.

DobrinishteClub

Публикацията е изтрита...

2011-08-14T10:13:00.000-07:00

DobrinishteClub не извърша рекламна дейност на частни обекти без съгласието на администраторският персонал...

DobrinishteClub

Национален Ендуро Шампионат - Добринище - II кръг

2011-08-12T15:07:00.000-07:00

На датите 6-7 август 2011 година бяха проведени състезанията от Националният Ендуро Шампионат и това всичко става в град Добринище. Пистата е на 1 километър от града, където се събраха мотористи от цяла България. Този вид състезание се провежда за 2-ри път в нашия град, което е много голяма гордост за самите нас ! Подробности не знам от състезания, кой е победител в различните състезания, но знам, че беше страхотно! Пожелавам на Моторел Добринище още по-голями успехи и догодина да съберем двойно повече хора! Браво момчета, Моторел Добринище са най-добрите !!! :) Исках да отбележа, че това голямо събитие се осъществи тук...и дал Господ догодина отново ! :)

Ето и видео от състезанията-след 15-та минута! :)

Внимавайте!!!

2011-08-11T12:21:00.000-07:00

На вниманието на Добринищката общественост. Из Добринище се навъртат измамници, които периодично минават през различни адреси, търсещи конкретни лица, които разбира се не са на съответния адрес. Представят се за различни институционни фракции искайки, общавайки и разпитвайки за вашето ежедневие. В контакт с такова лице, което не познавате веднага го отпращайте!!! { По възможност към Дренето или към най - близката Шикла да бере Овина. :))) }

Съвет: Не ги допускайте да преминават прага на вашата собственост.

Съвет: При непреодолимо нахалство от конкретното лице се свържете с полицейските власти.

С най - добри пожелания: DobrinishteClub Team

DobrinishteClub

Илюзия

2011-08-06T07:23:00.000-07:00

В животът ни постоянно се случват неща, които променят нас и нашия живот. Замисляйки се над всекидневието и ежегодните проблеми се запитвам... "как може да променим живота си?" Дали можем да променим себе си? Дали искаме да се промени нашият живот или самите ние? Въпросите са още много. Техните отговори зависят от теб. Ти сам избираш какъв да си и какъв живот да живееш.
Когато всичко е срещу нас, търсим спасение, чакаме избавлението и се молим за него. То никога не идва и започваме да мечтаем и мислим за нещо по-хубаво, за това което ни кара да се чувстваме добре и да сме щастливи. Измисляме си място за живеене и неговият начин, добавяме малко лукс и любим човек... Потапяме се в една илюзия... Забравяме своите проблеми и търсим спокойствие някъде из пространството. Търсим това, което ни липсва... След няколко минути или часове заспиваме и спим спокойно, а на сутринта отново ставаме и се връщаме в реалността.
Илюзията е сладко и приятно избавление.

Преход из красотите на Добринище...

2011-07-28T06:51:00.000-07:00

Преди няколко дни бях на едно преходче за 2 дни. Да ви кажа, бях забравил какво нещо е да си в планината....Не е нещо, а е всичко! Няма по-красиво нещо от природата...нашата особено. Само че тръгнахме от друга страна и на края пристигнахме на хижа Безбог, която е към Добринище.

Красотата....бях я забравил наистина. Спахме на заслона на Тевно езеро, пихме по една ракийка вечерта преди да си легнем и на другата сутрин - хоп...право към Безбог. От тогава съм решен да правя всяка седмица преходи с приятели, защото там се чувствам прекрасно...безгрижно...без никакви проблеми...чист въздух....направо без думи оставам! Казвам ви, давайте и вие, ходете...разхождайте се по планината, няма по-красиво нещо! Утре се събираме компанийка и изчезваме на Мотосъбор Предел, където ще покуфеем малко с приятели разбира се. Хайде, до скоро и умната!

Детство в криза или криза в детството

2011-07-21T11:35:00.000-07:00

Провокирана от тема на кандидатстудентски изпит по журналистика на тема „Детство в криза или криза в детството” реших да драсна няколко реда. Та какво е детство в кризата? По мои наблюдения дори в криза децата са задоволени – пък и на тях не им трябва много – един компютър, дрехи и храна и са готови, това не е нашето детство, когато куклите и количките бяха на мода. Сега е важно само компютър да имаш и можеш да играеш хиляди игри сам, няма нужда да излизаш на улицата, за да играеш с деца, с няколко клика на мишката и можете да играете, ама в мрежа. Е на това му се вика криза в детството – детските площадки са празни, няма вече детски викове и игри на топка, а само затлъстели деца на столовете пред компютрите. А комуникацията, вече е на мода невербалната, да стоиш и да пишеш по цял ден с виртуалните ти приятели и на всичкото отгоре да пишеш неграмотно. Отмина модата и на книгите, събират си прах на рафтовете в библиотеката, никому ненужни. За какво да четат книги, като вече има филми. Децата на новото поколение вече водят виртуален начин на живот, но дали са готови да се сблъскат с реалния?!

Предците ни

2011-06-27T04:45:00.000-07:00

Днес аз няма да пиша, но ще ви дам да се насладите на един разказ, написан от Бойка Асиова за един човек от Добринище, живял преди 60-70 години, надарен с особен талант...

Дедо Войно пушеше с луличка. Мъничка, тантурестка, с късо сакче отстрани, за което я държеше с три пръста по неподражаем начин. Сам си я беше направил. Удивително приличаше на него. При дръпване примижаваше и в следващия миг се замисляше - дълбокомудрено, потъваше през три дъна навътре в себе си. Всеки път така, каквото и да прави, където и да е.

Разправяха, че това несрещано име му било измислено от някоя си магесница. Майка му раждала много пъти и децата все й умирали. Девети поред плод зреел в утробата й, тя примирала от страх същото ли ще го постигне, както предишните осем. Опитни жени я приучили да се допита до Гроза Тодор, жената, към чието лично име се залепило това на мъжа й, отдавна покойник. Живеела във воденицата си на края на града, потрупана със забрава като всичко в нея от многогодишния напластяван паспал.

- Името требува да е страшно - посъветвала старата воденичарка бременната жена.

- Колко страшно? - едвам отворила уста да попита невестата, товарница с девета рожба на сърце и ни едно живо на ръце.

- Дотолкова, че Дявола като го чуе, да не смее да припари до детето.

Петимна за потомство бъдещата майка гледала Гроза Тодор като съща Богородица, несвестна като какво ще да е това страшно име.

- Нека е Войно - отсякла воденичарката Гроза Тодор, като видяла колко притеснение извикал съветът й. Попът сетне така и го записал в кръщелното.

Дедо Войно извеждаше овцете си през лятото в планината. Прекарваше ги през широката просека над клека и ги пускаше по мерата. Стадото му има-няма двеста брави се посипваше като ориз по поляните. Разделяше се по на две, три и повече потоци, според това колко овце се явят водачи. Вардеше ги да не минат оттатък превала Кралеви порти, че сетне нямаше връщане. Щяха да се сурнат към Валявишки езера и иди ги търси. Привечер се сбираха в огромен беловълнест поток, провираха се през пътеката всред клека, чиито клони сякаш бяха присвили голи коленца, за да сторят път на животните и се прибираха в лятната търла на Циовото ниве.

Дедо Войно лекуваше очебол с баене и изворна вода. Караше болния да се просне на пода направо на дюшемето в стаичката му като първо изпъждаше всички навънка. Изваждаше от една торбичка дребни езерни камъчета и ги нареждаше в кръг около болното око. Преди това намазваше мястото с меча мас. Беше се борил с мечка. Грабнала му тя брав от стадото. Настигнал я той и задърпал живата още овца. Дедо Войно и кучето от едната страна, мечката от друга. Накрая надвил, разпрал мечката и взел маста й. Абе така разказваше, все едно, че е гребнал мас от пръстена паница. Никой не вярваше на тия му приказки за срещата със звяра, като го гледаха колко е ситен, но споходеше ли ги болка, забравяха за подигравките към него и тичаха да им даде лек. Дедо Войно носеше добра душа и не се докачаше на хората за неверието им.

Та камъчетата беше събрал сам по плитчините на Рибните езера, които поемаха водите на най-голямото в Пирин Папазгьол преди от тях да потече Ретиже. Преливаха едно в друго, камъчетата се отъркваха в нежните им вълнички, почукваха се челце в челце, докосваха танцуващите пъстърви и пропущаха водата надолу. Реката я поемаше, набъбваше от потоците по двата склона, кипеше и се гневеше на заклещилите я скали. По-лекомислените камъчета се въргаляха по нанадолнището, напускаха планината и по Ретиже, по Ретиже, сетне по Места стигаха чак до Бело море.

Шепичка мънички сиви, бели, жълтеникави, с тъмни жилчици, с искрички слюда като малки слънчица. Не можеше да се знае дали вълшебната им сила идваше от дъното на Папазгьол, където живееше черният овен и днес. Твърдеше го самият дедо Войно, че виждал вечер как стопанинът на езерото излиза из водите и пасе по брега.

А може пък старецът самият да им беше вдъхнал целебна сила. Знае ли се?!

Дедо Войно погалваше шепичката камъчета и начваше да говори своите баялки, от никого неразбрани. Това ставаше, когато слизаше у дома си в края на късното лято. Ако пък болният хептен е назор домашните му го отвеждаха горе над клека, по самото било на планината.

В края на дните си дедо Войно не пожела никому да предаде това си умение. И на най-близките си. Казваше им: Това ми е от Горе! Имаше се за пратеник на Бога и белязан единствен да го може. Онова неразбираното баене - нанизано от отделни зърна поплак, ромон, въздишка, шепот, тишина, молитва - накъсано и слято, което прогонваше болестта.

- Не е нива, да ви я припиша, децо. Нито са цървули да ви ги остава да ги доизносите, - мълвеше той на щерките си, наобиколили смъртния му одър. - Това ми е от... - и едва изправяше кльощавия си и крив като кука показалец в посоката, където трябваше да седи Поръчителят на неговата дарба. Те поглеждаха към гредите на тавана, от който нагоре трябваше да са Божите селения. И като не виждаха ни Господ, ни трона Му, ни розовобузи ангели, а само чернилка, напластена от пушека, който огнището изкашлюваше има-нема от сто години, кръстеха се и смирени се разшетваха около баща си, за да облегчат края му.

Пък баба Войновица предеше до главата му.

Дедо Войно беше от рядката порода щастливи хора. Не по битие, а по характер. Иначе дните му се нижаха като на другите - тежки, трудни, дълги. Оскъдица беше белязала всичкото пространството около него и цялото му съществуване.

Можеше да му свърши брашното, дървата, тютюнецът, дните дори. Детството му нямаше свършване. То щеше да осветлява с простодушието си и живота му в отвъдното чак.

- Боже, каква убост!- зазяпал се по стенописите, дедо Войно видя Душата на грешника, току-що въздигнала се от Земята как клечи между Ада и Рая. Чуди се тя накъде да хване и, опппа-а-а, пред нея издрънчаха везни. Невидима ръка ги държи за куката, а двете големи паланзи празни се поклатиха в небитието. Синджирите прозвъняха. Изцедена отнякъде светлина се пречупи в калайдисаните до блясък медни блюда, прилични на шепи, подканящи да се нагнездиш в тях. От едната страна на везните стои Сатаната - зъл, с кокалести яки пръсти, с рога и опашка. Страховит. От другата Ангелът - бледолик, с току-що изпрани бели крила, чистичък, хрисимичък. Благ.

- И, глей сега - шепне си дедо Войно - Сатаната и Ангело се карат чия е Душата. На мене е, вика Лукавия, моя е, вика Ангело. Тя, милата...

- Коя? - пита баба Войновица и продължава да преде.

- Душата, бабо, душата се чуди накъде да фане - продължава своя разказ дедо Войно като същи очевидец на срещата в небесните селения и върнал се току-що оттам.

- Оти се чуди? Види се не е била праведна - уж изрази съмнение баба Войновица, но тонът й беше толкова остър, като да се имаше с душата на незнайния грешник и това й даваше основание да я отпрати направо в Ада.

- Немой така, невесто - така дедо Войно се обръщаше към жена си и на стари години, щом искаше да я омилостиви. Той изпитваше постоянно съпричастие към нечия душа.

- Слушай, викаш в манастира си видел картинката с Душата и Сатаната. Та в кой манастир? - изведнъж тя се сети, че скоро не е била на манастир, няма значение кой, ще рече и дедо Войно не е бил, и тука нещо от разказа на стареца й се обърка.

Баба Войновица продължи да си преде до сглавето му.

Шишарки и коприви

2011-06-24T14:30:00.000-07:00

След ранното ставане денят започна както обичайно без никакви случки и събития. Продължаваше във същият дух все по-морно да е безинтересен и непоносимо топъл. Когато на вече обедното кафе се даде идеята да отидем да събираме шишарки. От там започнаха приключенията. Казахме точен час. Както винаги събрахме се с малко закъснение и тръгнахме към голямото пътешествие и търсене. Стигнахме до първото набелязано място и започнахме с търсенето. Катерихме се по стръмни участъци, чудейки се какво всъщност правим там. Водача на групата постоянно повтаряше да се оглеждаме да няма змии и при всеки малък шум подскачаше. Стигнахме гората, а там какво? Нямаше нито една шишарка. След дълги преговори стигнахме до решения да си тръгнем. Хванахме напряко за по лесно и попаднахме в храсти. Големи почти колкото нас и пълни с тръни и коприви. Започна едно лудо и диво подскачане по храстите с неописуеми думи и писъци. Стигнахме до река. Вече всеки се чешеше и беше на фули от копривите. Оплакванията идваха от всички и не се разбираше, кой за какво се оплаква. Намерихме път до колите, с които бяхме тръгнали с мисълта да се приберем.

Преди да тръгнем един от групата даде идея да видим и друго место. Реши, че може поне да се поразходим преди да се приберем. Тръгнахме към другото място. А то се намираше почти на края на света. Едно почти занемарено село с петима жители, преброени без домашните любимци. Карайки на горе се виждаха различни гледки и сценки. Имаше дори пещерен човек. Малко смях и разговори и стигнахме до селото. Някой реши, че трябва да продължим по черния път до гората. Беше истински офроуд с обикновена кола. Подмятахме се наляво-надясно без да знаем накъде отиваме. След като станахме целите в прах. Там също нямаше нищо. Разходката ни беше напразна. С малко маневри успяхме да се приберем. Видяхме ходене и път. Обиколихме, посмяхме се и се поопарихме доста. Не правете това няма да ви хареса.

Човек се учи от грешките си! :)

2011-06-22T17:30:00.000-07:00

Здравейте от мен, забравихме се....Сега ще си пишем за грешките в живота и какво правят те с нас...Случвало ли ви се е да сбъркате в нещо и после да ви е яд, че е станало?! Ще отговорите "Да", но това е то, животът.

Когато човек допусне грешка, той се учи от нея и не я повтаря. При повечето хора е така, но някои си продължава и продължават....за тях е лошо. Когато допуснете грешка, помислете. Погледнете над нещата както трябва...по-просто казано-реално! Когато гледаме реално на нещата, ние виждаме какво всъщност се случва. Когато допуснем грешка или се опитваме да я поправим. Когато една ГРЕШКА ви нарани, опитайте се да я превъзмогнете и да преминете на следващо "ниво". Учим се от това, което не ни изнася, но го разбираме след като го направим...и аз се обърках от това, което пиша, но изводът е, че като направите нещо, което мислите, че не е правилно, следващия път не трябва да го правите. Учим се....учете се....както казах, "Това е то, животът". Живеем, за да оцелеем. Когато мислите, че грешите в нещо, помислете и тогава продължете.

Ох, тази вечер вълната, която ме удари е "Грешките"....явно и аз съм допуснал такива....но съм ги поправил! И продължавам да се боря в живота и да поправям грешките си....така може би ще постигнете нещо повече от другите! Опитайте! :) Грешете по-малко и повече мислете! :) До скоро!

Действия и емоции

2011-06-22T12:08:00.000-07:00

В животът, а дори в ежедневието всеки осъществява много действия. Сега спим, после сме на кафе, ядем, гоним гаджета или ходим на срещи. Денят ни е изпълнен с действия, които понякога се повтарят понякога не се. Още със ставането започваме да вършим нещо - било то сутрешното кафе или закуската, или просто отиваме на работа. След навлизането на деня продължаваме осъществяването на още действия и сме извършили поне 3. Неусетно правим следващо и по-следващо действие.

Моментните действия се свързват с нашите емоции и започва един невероятен ден. Ден наситен с емоции.

Когато станем, все още сънливи, искаме да си доспим, гадно ни е че не може да си доспим и се чувстваме зле. Излизаме навънка за кафе с приятели, говорим си на всякакви теми настроението ни се оправя. След това тръгваме да се видим с някоя красавица и отново се чувстваме добре. А докато отиваме ти звънят и говорят глупости или пак те глобяват и ти става отново гадно. Но при мисълта за красавицата, при която си тръгнал ти минава бързичко. А когато си вече с нея забравяш, какво е станало, какви проблеми имаш и всичко останало.

Ето че от толкова мисли предоставих начин винаги да ви е добре и да сте усмихнати. Когато се чувствате добре и се веселите всичко се наражда, както трябва да бъде. Е понякога трябва да помогнете за нареждането, но поне ще знаете, че след това всичко ще бъде океи!

Не сега, боли ме глава

2011-06-22T10:26:00.000-07:00

Е сега ще попиша за мъжете и отношенията им към жените или по-точно за отношенията на жените към мъжете. В последно време забелязвам как мъжете чакат ние жените да направим първата крачка. Ние трябва да гледаме настоятелно в очите в дискотеката, ние трябва първи да ви потърсим телефонния номер, ние трябва да ги поканим на среща и след това ние трябва да сме отгоре ... А вие? О, да вие започнахте със запазената марка на жените „Не сега, боли ме глава!”. Скоро ще започнем да ви подаряваме и цветя. Съвземете се и вземете нещата в ръце. Искаме мъже изпълнени със страст, готови за флирт и нещо разтърсващо. Кога за последно сте правили нещо диво с жена. Купете сметана и ягоди и let’s do it! Или пък сте си самодостатъчни и нямате нужда от жени???

Съвършенството

2011-06-19T13:56:00.000-07:00

Винаги съм се запитал дали човек може да бъде съвършен? Дали може винаги да казва, това което трябва и което другите искат да чуят? Дали може да прави, това което е редно и което той иска да направи? Запитвам се какво стои на пътя пред съвършенството? И какво кара хората да правят неща, които не бива или да бездействат?

Въпросите на тази около тази дума са безкрайни, а обясненията безпределни. Всеки има своето мнение и своята теза. Има отговор различен от този на другите. Но доказателство няма никой.

Може би човек не трябва да бъде съвършен. Светът също. Би било скучно, ако всичко е така както трябва да бъде и става така както искаме. Няма да има този стимул за живот и няма да се борим за това, което искаме да имаме или да ни се случи и за това, което искаме да бъдем. Не би било интересно, ако знаеш какво те очаква. Ако знаеш какво ще направиш не би имал този стимул получен от това, което би направил, но не си могъл.

Човек макар интелигентен, умен и красив прави грешки. Всяко човешко същество греши и се опитва да поправи своите грешки. Да направи животът си такъв какъвто иска да бъде. Той никога не се примирява с това което е и с това което има. Опитва се да постигне желаното, да направи повече от колкото е възможно.

И не на последно място нещата не се случват от само себе си. Ако искаш нещо да ти се случи трябва ти да го предизвикаш, да го направиш то да стане. Следвайте мечтите си и се борете за тях.

Суетата - любимият ми грях

2011-06-16T14:33:00.001-07:00

За всяка уважаваща себе си жена дрехите са нещо много важно. Всяка сутрин със събуждането си се чудим какво да облечем, да така правим ние жените. Поглеждаме се в огледалото и се чудим дали ни стоят добре тези дрехи, дали подчертават фигурата ни и дали ще се харесаме на хората с тях. Дрехите ни помагат да си изиграем по - добре ролите – на успялата кариеристка в работата, на умната студентка в университета, на палавата тигрица в леглото. Затова и едно от любимите ни занимания е шопингът в мола. Ах, този мол само колко време прекарваме в него и колко пари харчим там, но как да не си купиш нещо от новата колекция... И както казват „по дрехите посрещат, по ума изпращат”, ами ако ще ни изпратят зле, то поне нека да ни посрещнат добре – с високи токчета и къса пола. Всеки ден, когато вървим по улицата си мислим защо тези непознати са облечени така и често това е тема на разговор за нас жените - облеклото на другите. И без да се осъзнаем сме станали поредната жертва на суетата.

Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш. Оскар Уайлд

2011-06-07T05:42:00.000-07:00

Желанието за докосване до непознатото винаги поражда изкушение.

В живота има много изкушения и нищо не може да се сравни с чувството, което завладява мислите ти, което разбужда всички чувства и емоции в теб и не ти дава спокойствие ден и нощ...да се движиш по ръба и да рискуваш, да искаш нещо повече от всичко, а да знаеш че е забранено, да знаеш че можеш да го имаш , но не трябва.

Но не трябва се отклоняваме всеки път, когато зърнем овощно дръвче, чиито сочни и узрели плодове ни викат. Трябва се научим да управляваме „машината на изкушението” така, че да не се нараним. Всеки човек, за да се отърве от изкушението на цигарите, наркотиците и алкохола ги пробва. Някои ги спират на време, но други продължават да се отдават на това „изкушение” и в един момент те вече са пристрастени. Това отърване от изкушението ли е?

Ново попълнение

2011-06-07T04:33:00.000-07:00

Здравейте, аз съм новият член на Dobrinishteclub. Няма да ви занимавам с това коя съм аз и какво харесвам, вие сами ще разберете от следващите ми публикации.
Ще кажа само на момчетата, че беше време да се развихрят и малко женски мисли из блога, и да им благодаря, че ме направиха част от тях.

Един специален поздрав за новите ми колеги Outlandish - Aisha

Заетостта (трета част)!

2011-06-05T15:00:00.000-07:00

Зает съм!!!

Познайте кой най - много мрази тази дума... превърнала се в клише за незаинтересованост?!

Най - много я мразят тази дума родителите, които последни са разбрали, за редовно друсащото им се дете, чак когато е колабирало...защото винаги са били прекалено заети за него!!!

Най - много мрази тази дума момчето, кадето в нечии насълзени момичешки очи е отхвърлило истинската любов, защото е бил зает!!! А тя вече споделя нечие друго легло.

Най - много мрази тази дума прекъсналият студент, защото по време на сесия е бил прекалено зает... дискотеки, пиянство, плява... бройки...ах ах... !!!

Най - много мразят тази дума, всички онези хора, които в края на деня казват скучно ми е, бях толкова зает искам почивка... е да ама съм прекалено зает!!! Ден или живот пропилян в заетост за истински важните неща от живота, а примери много и безгранични за човешката глупост под формата на заетостта.

P.S. - Най - много мрази тази дума, мечката на пролет когато е пропуснала зимния си сън... защото е била много заета!!!

DobrinishteClub

Заетостта (втора част)!

2011-06-05T13:46:00.000-07:00

Разговор по телефона(или просто чат): "- Здравей, как си? Какво правиш? Искаш ли да отидем на кафе?" От ответната страна се чува следният отговор: "-Ами добре съм. Малко съм зает, играя на една игра и няма да мога. Ако искаш по-късно."

Какво ли означава изразът "зает съм" за повечето хора? Дали е паралел на някакво конкретно действие или просто някакво безсмислено действие?

Може би "зает съм" се разбира индивидуално от всекиго. Има хора, за които това е извършване на някакво действие, било то пиене на кафе или други алкохолни и безалкохолни напитки, игра на компютър, разходка, или сън. За други е работно място и неотложна работа. Работа свързана с изкарването на приходите, необходими им да живеят. Разбира се няма да упрекна никого и ще продължа с развитието на темата. Всеки си знае своето. Затова гледаме себе си, а другите просто ги оставяме да правят това, което мислят за редно и което им харесва.

Изразът "зает съм" дори понякога звучи смешно, погледнато от друга страна. Използването на този израз прекомерно и от много хора, започва да става банален. Неговото значение не винаги е употребено правилно в дадената ситуация и невинаги е разбираемо. Използва се дори за оправдание, при измъкване от работа или от неприятен човек.

Помислете си, когато го употребите утрешният ден, дали сте го употребили правилно. Дали наистина сте заети или просто няма какво друго да кажете. Не си мислете, че като кажете "зает съм" или за ответния пол "заета съм", човекът на който сте го казали, ще ви повярва. В повечето случаи той разбира, че това е просто измъкване от ваша страна. Не злоупотребявайте с израза "зает съм"!

Заетостта (първа част)!

2011-06-05T13:04:00.000-07:00

Какво ще пишем сега за тази пуста заетост. Трудна темичка избрахме за тази вечер ние, DobrinishteClub, но можем да се справим, разбира се. Първо, да си зададем въпроса - "Наистина ли сме толкова заети, или просто така ни изнася?". Сега стоя на компютъра и пиша статия.....зает съм. Но някой от вас ще каже: "Голямата заетост, да пишеш някакви редчета текст". В момента съм зает, но след като свърша със статията оставам свободен и ще започна да играя някоя игра. И ако ми звънне телефона и някой ме попита "Какво правиш", аз ще му отговоря това, което в действителност правя. Но има хора, които ще кажат "В момента съм зает и не мога да говоря"....Но каква е заетостта в този случай? Някаква игричка си играя....Ако имаме неотложни ангажименти, първо тях трябва да свършим и след това да се заемаме с "екстрите", като игрички, чатове, слушане на музика и т.н. Тази статия не е много в мой стил, но смятам, че ще разберете смисъла. Дали в действителност хората са заети, или просто си втълпяваме, че имаме неотложни задачи, които не са нищо особено, а просто загуба на време? Скъпи читатели, помислете по този въпрос! :)

DobrinishteClub TEAM

Усмивката

2011-05-22T15:06:00.000-07:00

Стоиш пред мен с поглед студен, а под този поглед студен виждам усмивката ти. Тя е толкова красива, невинна и лъчезарна, че дори природата се радва на нея.
Така сломен от днешният ден, копнея и жадувам да я зърна поне за час, поне за миг. Да се вгледам в нея и да разбера, какво си за мен. Тя кара ме да забравя моите проблеми, всичко лошо и ненужно и да продължа да гледам нея. Стопля ми душата, като огън и разтапя тоя вечен лед. Дори сълзи да лея, аз ще спра. Дори да спра да дишам, твоята усмивка ще ми е достатъчна за да живея. Тя ще бъде моята душа, дори сърце. Ще бъде всичко за мен.
Усмивката ти великолепна, тя е сърце-разбивач. Веднаж видял я, не можеш да я забравиш. Веднаж загледал се в нея не би видял нищо по-красиво на света.
Не искам тя да слиза от твоето лице. Дори когато не ти е добре нека тя да бъде там, да топли човешките души и да кара и другите да се усмихват. Всяка усмивка е красива и излъчва чар. Всяка усмивка топли и показва радост. Или поне радва другите. Усмихвайте се винаги и ще промените света, не целия, но поне този около Вас.

Любов, любима, истинска си ти...

2011-05-07T13:40:00.000-07:00

Сълза в окото ми напира,

сърцето ми бавно умира.

Ума ми не побира,

защо разумът ми не подбира,

къде мисълта ми да се взира.

А тя все към теб отлита,

постоянно с тебе иска да се скита.

Душата ми за теб открита,

кара гласът ми все въпроси да те пита,

защо в самота си ти обвита?

С чувства откровени,

с дни обикновени,

един за друг сме с теб родени.

И дори от време променени,

нека от любов бъдем изморени!

P.S. За всички, които намират време да се обичат...

DobrinishteClub

Олеле главата ми.........

2011-05-07T01:36:00.000-07:00

Слънцето, вече изгряло преди няколко часа, все още се опитва да ме събуди. Главата ми тежи, като че ли в нея има купища книги. И свят ми се върти... И мисли, от тези "май не съм се изложил много".

Ставам, запътвам се с криволичеща походка към банята, и с максимални усилия се опитвам да бъда точен. След това се измивам и изпивам голяма част от течащата вода, което отново ме замайва. Лягам в леглото, а там какво - слънцето упорито ми блести в очите. Затананиквам си песента: "Обичам утро след пиянска нощ, и слънцето в очите ми да свети. А тая водка от едно кило, не ми стигна и още искам." Когато се почувствам малко по-добре, отивам на терасата да видя любовницата, и да я целуна. Заради нея ме боли главата, но съм и простил. Отивам на терасата да запаля цигара, (това е "любовницата") паля цигара дърпам я с неописуемо удоволствие и съм на път да изпълня следващата стъпка... А тя е да позвъня на приятели да пием кафе и да разкажат, дали съм се изложил и с какво съм се изложил....

Звучи малко трудно, но като се напия съм така. А Вие как сте? Може да използвате коментарите да ни разкажете!

Алтернатива

2011-05-05T14:32:00.000-07:00

Привет хора, освен и аз да се отчета...

И какво се получава, всичко си е както си е, в главата ти прехвърчат хиляди неща поредица от мисли, които ту са правилни ту не са, ежедневие и мераци.

Понякога набираш сили и хвърляш един поглед, но не изричаш нищо и как да изречеш при направената съпоставка, голямо желание, липса на постоянство и дори неизпълнена емоция. Така представената среда на днешния ден, последван от утрешния ден е някак си неизмерима праволинейност на понятията свързани с чувството наречено живот. С една дума статукво

/статичност/ - на мисълта и липса на разнообразие.

Неправилно насочени очаквания можеби - тръпнеш за емоция, която да ти бъде предоставена от околната среда, FaceBook, YouTube, Zamunda... ах изгледал съм всички филми в топ 10.

И все пак от както човек го има той моделира околната среда според желанията си, не 100 % разбира се, но до толкова, че да му бъде уютно и разнообразно. Така че да имаш очаквания за изненада, за силно чувство, от неща които насочваш било то и частично, звучи объркано.

Затова следващия път, когато в кафето, на улицата или вкъщи, заговорим за сивото ежедневие, което преследва дните ни нека не забравяме, че ние хората на Добринище моделираме и насочваме Добринище според нашите усещания и очаквания.

DobrinishteClub

Да ви видя дванадесетокласнициии !!! 1,2,3,4,5....ААААА !!!

2011-05-03T12:57:00.000-07:00

АБИТУРИЕНТИ

Здравейте скъпи читатели. От около 2 месеца не съм писал, за което се извинявам, но просто нямам време. Тази вечер точно за това ще пиша, защото има много хора по България и по света като мен. Абитуриенти сме, което е страхотно, но и много натоварено....костюми...балове...екскурзии...изпити...най-вече учене за матурите...Предполагам много хора ще ме разберат за какво говоря. Но идва и хубавата страна-купони, екскурзии, страхотни вечери с приятели...Точно тук искам да отбележа и още един блогър, който завършва тази година - Ps1hAr, с него заедно ще купонясваме и с още много други приятели. Идва моментът в който ще казваме, по-скоро викаме: "И кой каза:1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12....ААААААААА!!! " Купоните с приятели в тези моменти са най-скъпи, защото знаеш, че ще се разделите...всеки ще тръгне по своя път...и го правим като за последно! Нали така? Или греша? :) Но и много трябва да внимаваме, защото всяка година има случаи на пострадали, дори смъртни....покрай тези абитуриентски...да се надяваме че '92 набор сме "най-спокойни". Който се гордее, че ще завършва и че ще е абитуриент, нека хареса статията, за да видим колко сме...Нека покажем на България, че набор '92 сме най-лудите и най-готините!!! Айде, приятно прекарване хора, наздраве и успешно завършване!!! :) До скоро и....1,2,3.....ААА!!! :D

Шофьори, Каскадьори или както искате ги наричайте

2011-04-26T11:14:00.000-07:00

   Катастрофите и смъртните случаи напоследък нараснаха драстично... Не е похвално, а дори трагично... Именно тази постоянна война по пътищата е причина за това, агресивността и неточната преценка за скорост, и не на последно място алкохола...
   Ето защо Ви призовавам да не карате пили и да шофирате разумно... Няколко минути не Ви решават проблема... Момента в който си помислите, че с увеличението на скоростта ще пристигнете по-бързо, се сетете че има вероятност изобщо да не стигнете... Преди да пиете оставете колата... Или ако вече сте пили просто накарайте някой трезвен да Ви откара или да си отидете пеш... И на последно място не подражавайте на другите, бъдете себе си...
   Много хора си отидоха без вина... Много хора загинаха без време... Млади, деца, хора на средна възраст, възрастни... Нека се опитаме да променим шофирането заедно, да бъдем разумни...

   Наскоро загинаха и бяха ранени мои връстници... Деца на които животът беше пред тях...

Това е трагично за Всички Ни!

Сутрин, Обед... Вечер

2011-03-18T14:57:00.000-07:00

Как е Добринищееееееее... :), няма да се обясняваме нали минаваме директно, аз към писането вие, към четенето!

Красива сутрин е, усещам топлината на пробилия си лъч светлината през завесите на спалнята напористо да дразни клепачите ми, не издържам и отварям очи, ти си до мен, нежна, тиха, спокойна галеща ме с присъствието си.

Бавно се изнизвам от завивките с леки стъпки, извръщам глава ти все още си там необеспокоявана от липсата ми..., ах колко съм добър.

Часовника безспирно тиктака и ме отдалечава от сутринта, когато спях до теб, вече е обед и мислите ми са на високи обороти, но все още усещам присъствието ти. А мислите, те като торнадо вилнеят из съзнанието ми и като всеки друг човек непрекъснато променят посоката на моето ежедневие. В нечестна борба взимат превес, любов, омраза, приятелство, смелост... В цялата тази дъндания се явява справедливостта да уравновеси борбата в прекрасния ден, където оцеляването излиза на преден план след всяка допусната грешка на несъвършенството ми.

Копнея за вечерта и точно в тези копнежи времето не ми обръща гръб, прекрасният слънчев ден е зад гърба ми, недосегаем, отминал...Крадешком в полумрака на спалнята, където единствен свидетел на моето промъкване е срамежливата луна, аз съм пак при теб.

Бавно, нежно едва доловимо лягам до теб и те прегръщам с цялата страст на която съм способен...

Аз съм пак при теб, моя любима суета...

DobrinishteClub

Честит 8 - ми Март

2011-03-08T02:43:00.000-08:00

Здравейте и честит празник на всички дами. 8-ми март е международен ден на Жената. Пожелавам си да бъдем все така добри, красиви, много щастливи, усмихнати и да бъдем обичани от човека, когото обичаме. Всяко женско сърце копнее за ласка или някой малък жест, с който да получат внимание и мъничко признание. Скъпи мъже, днес накарайте поне една жена да се почувства желана и истински обичана, защото ние го заслужаваме :) Приятно и незабравимо изкарване на празника!

Честит 3 - Март

2011-03-03T11:21:00.000-08:00

Честит 3-ти Март, честит ден на освобождението на всички българи.

Приятелство

2011-02-25T09:44:00.000-08:00

Привет на всички, които обичат зимните спортове и не се страхуват от снега. Зимният сезон е в разгара си и курортите са препълнени. Но нека оставим снега на заден план. Искам да споделя една своя творба, която съм писала с искрени и топли чувства за човек, когото много ценя и не искам да загубя като приятел. Дано Ви хареса :)

Приятелство

Приятелко любима

за теб са тези редове,

защото те обичам

и завинаги оставаш в моето сърце!

Помниш ли от колко време се познаваме

и как се пазим и никога не се предаваме?

Каквото и да се случи,

дори и лошо да се получи...

Приятелки сме!

Когато всичко си отива,

надеждата я няма,мечтите се разбиват,

слънцето залезе,радостта я няма,

тогава само ти оставаш!

Знаеш ли колко много се нуждая аз от теб?

Защото си единствена-помни го за напред!

Иска ми се времето да върнеш

и в онова момиче пак да се превърнеш.

Да ги няма горчивите сълзи.

Да ги няма кървавочервените очи.

Да се питаш: "Дали ще сполуча

или трябва повече да уча :D ?

И ето отново слънцето изгрява

и ти си както винаги хубава,засмяна.

Бориш се за всичко,което си заслужава,

защото моята приятелка никога не се предава.

И казах аз тежката си дума.

В стихове душата су излях.

И ако не повярва на нито една моя дума,

тези редове напразно пропилях!

Легенди...

2011-02-23T12:20:00.000-08:00

Еделвайс

Привет на всички наши читатели, и на цяло Добринище. И както знаете веднага отлитаме на темата, която ни касае тази вечер, а именно фолклора и легендите на Добринище. Предполагам, че не всички сте запознати с тази страна на Добринище, е не става въпрос за ски, сняг, планински туризъм и прочие. Ще кажа, че не сме попаднали на особено голямо количество архив, но издирването не е приключило. Относно определението на думата легенда всички сме запознати, тематиката на добринищките легенди се основава на героичния дух на местното население и премеждията през годините. В тези случаи определени хора от Добринище са проявявали героизъм и изключително хладнокръвие, какъвто е случая с Росания в легендата "Хубавата Русана".

Не рядко легендите от Добринище са посветени на планината и звездите на яркото небе, планината, която винаги се е считала за най - силният покровител на местното население, заедно с нейните върхове. Пример за това са легендите: "Безбог", "Еделвайсът и Витлеемската звезда"

P.S. - Някои от легендите ще намерите на страницата /Фолклор - DobrinishteClub/

Какво си ти за мен?!

2011-02-23T11:34:00.000-08:00

Значи, тая любов мен май не ме оставя на мира....Искам всички да разберат колко съм щастлив!!! Реших да напиша няколко реда за един много скъп човек за мен! Няма да споменавам имена. Просто искам да и покажа чрез тези редове колко много значи тя за мен:

КАКВО СИ ТИ ЗА МЕН?!

Беше ми приятелка голяма,

но стана една огромна драма.

Започнах аз да те харесвам,

и косата почнах да си сресвам.

Красива гледка беше ти,

още си си, не се плаши,

но аз не гледам красотата,

а просто вътре във душата.

Твоята душа - огромна е,

твойта красота-безспорна е,

харесвам всичко в теб,

разтапяш ме ти мила като лед.

Заеш, че харесвам ти очите,

те са като планините,

хубави, зелени и чаровни,

без думи - просто са любовни!

Маймунчето ми сладко,

умничето на батко,

красива си ми ти,

без конкуренция дори!

Момиче си на четирнайсе,

още малко ставаш на петнайсе,

мила, умна и красива,

и доста, доста досетлива.

Красотата ти е вътре в теб,

харесвам те такава,

не искам друго зная,

просто с теб оставам аз докрая!

Всичко, от което се нуждая,

имам аз сега!

Не искам аз да те изгубвам - зная,

обичам твойта красота!

Редовете ми не свършват, зная,

както желанието ми да съм с теб!

Искам с тебе да съм в стая,

и там до края аз да си стоя!

Мъничко за мен :))

2011-02-19T08:51:00.000-08:00

Здравейте :) Казвам се Елена и съм новият член на супер готиния колектив от DobrinishteClub. Нека се представя с няколко думи :) На почти 18 съм и все още уча. Нямам много свободно време, но когато имам възможност да си открадна, с удоволствие го прекарвам в мързелуване или с любимите хора. Много обичам да рисувам, да се разхождам сред природата, да чета криминални романи и да общувам с нови и интересни личности.
Надявам се да се забавляваме. Ще пиша статии, ще очаквам коментари... и така :)
И не на последно място искам да благодаря на CyberStroke, Ps1hAr и Георги Пчелин за поканата. Супер много ме зарадвахте :)
....В общи линии това е... и нека да не забравяме да се усмихваме, защото усмивката променя всичко :)) ..!

DobrinishteClub

Свети Валентин или Трифон Зарезан?!

2011-02-13T14:10:00.000-08:00

Приятели, честит празник! Валентинките готови ли са?! Ако не са-давайте смело! Сега малко за празниците.... Може би влюбените ще се радват на романтиката....а някои от "загубените" ще пият от мъка....А най-добре е да се съчетаят двата празника-влюбените да празнуват с виното на масата, може би една романтична вечеря на свещи, със страхотна баладична музика и т.н. Тези, които не ги е застигнала стихията, наречена любов, просто ще си седнат на масичката с компания и ще се напият...дано само да не падате под масите... Бай Трифон може би днес върви най-добре с Чичо Валентин, но вие сами преценявате какво ще правите и как ще го правите. Аз бих съчетал и двата празника в едно с любимия си човек. Хайде, приятно пиянско-романтично прекарване и умната! :)

VS.

Приказка за малките жабчета

2011-02-10T13:31:00.000-08:00

Имало едно време групичка от малки жабчета, които си надбягвали.

Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.

Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдават състезанието и да аплодира участниците...

Състезанието започнало...

Истината Ви казвам:

Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.

Чували се изказвания като например :

"О, пътят е толкова труден!!!

Те никога няма да достигнат върха."

Или пък :

"Няма начин да достигнат върха.Кулата е толкова висока!"

Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре...

Тълпата продължавала да крещи :

"Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!"

Все повече жабчета се уморявали и се отказвали...

... Но ЕДНО продължавало нагоре и нагоре...

"Това няма да се предаде!"

На самия край всички други вече се били отказали да изкачват кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне върха.

Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат как точно това жабче е успяло да го направи?

Един от участниците попитал малкото жабче как то, което е успяло е намерило силата, за да достигне целта?

Оказало се, че...

Победителят бил ГЛУХ!!!!

Какво е животът...?!

2011-02-06T04:41:00.000-08:00

Приятели, здравейте след голямото ми отсъствие. Искам сега да ви покажа едно мое творение, което е написано за 5 минутки точно, но се надявам да разберете смисъла му:

Какво е животът...

Планетата е ад,

адът е борба,

борбата е живот,

животът....що е то?!

Хората са глупави,

избиват се сами,

и ето всичко свърши..

Знаем т'ва, нали?!

Любовта голяма спря,

жените я убиват,

за мъжете е тъга,

за тях една игра.

Всички знаеме за любовта,

но никой не знае какво е тъга,

красотата на света огромна е нали?!

Разрушаваме я ний...дали?!

Смъртта бързо ни застига.

Но никой не разбра,

няма и да разбере,

какво е чувството "тъга".

Когато всичко спре,

тогава ще е късно..

Но вас това не ве ебе,

нали животът е нещо "мръсно"...

Мисленето ми е странно...знам,

смисълът е труден...бам!

Искам просто да четете,

После малко помислете....!

Надявам се, разбрахте го...това е самата истина приятели. :)

Love or...

2011-02-02T14:33:00.000-08:00

А имах толкова много неща да ти кажа...
А погледите ни срещнати и всичкия този блясък при техния сблъсък...
А смеха ти толкова нежен и заразителен...
А усмивката ти...
Сърцето ми крещеше, а устните ми бяха замръзнали пред неизразимата ти красота, погледът ми, попиваше всяко твое движение...
Само парфюмът ти леко гали сетивата ми...
Ти си отиде...
Но знам, че Добринище отново ще бъде нашата неочаквана среща...

DobrinishteClub

PS: Пожелавам на всички наши читатели, много неочаквани срещи.

Няколко снимки

2011-02-02T02:55:00.000-08:00

Здравейте... ето няколко снимки на красивата и едноименна Пирин планина...

Едно много красиво място е Пирин... като го видите ще се обедите сами...

DobrinishteClub

За к'во стаа въпрос ?

2011-02-01T11:50:00.000-08:00

За к'во стаа въпрос ?

Привет народе, няма да казвам че не съм драскал от доста време, защото това е ясно забележимо! Няма да пиша за любовта, няма да пиша за планината, няма да пиша за минералната вода, няма да пиша за много неща... и знаете ли защо!? Защото всички сме свободни и ще си правим каквото си искаме и като казвам ние това сте всички вие!!!

Поздравявам всички наши последователи на страницата ни във FaceBook, поздравявам всички приятели и познати, които ни подкрепят и както се казва най - интересното предстои.

Песента е специален поздрав за: Ники, Ps1har, Downfall и не на последно място за красивите, русокоси и силно емоционални дами от София.

CyberStroke

PS: Благодарско на Ники и компания за невероятния уикенд, за невероятните емоции и преживявания.

DobrinishteClub we3v

Зимен спорт

2011-01-26T17:36:00.000-08:00

Привет, отдавна не сме писали, а сега тъкмо наваля сняг и реших да Ви уведомя.

Причината да пиша е, че пистите са готови за каране остава само да си вземете екипировката и да дойдете да се насладите на красотите.

Темата на тази статия ще бъде за удоволствието от зимните спортове, било то ски, сноуборд, найлон, шейна и още много различни, така да се нарече "превозни средства". Сега се питате, че аз какво ли удоволствие мога да изпитам в тази студ. За студа винаги има лек, а той е чай с ром, може и само ром, или вино.

Обличате се добре с грейка, яке и всичко за което се сетите... След това слагате обувките за съответното "превозно средство"... Пълните едно малко шишенце с вино или ром, но внимавайте да не се напиете, че е опасно... След това се качвате на колата и пристигате на хижа Гоце Делчев на около 12 км. от Добринище високо в планината, където спокойствието може да се докосне, а дори и помирише.

Наистина колкото и невероятно да звучи, да си в планината, сред природата на чист въздух, е като в приказка... Около теб бяло и зелено, деца се смеят и се забавляват, хората си говорят необезпокоявани, някои се спускат по пистата, а времето като чели губи значение... Дори и дръвчетата, върховете и снегът ти казват -Хей!... Когато се потопиш в красотите и спокойствието на планината сякаш тя те кара да мислиш само за нея, да се отпуснеш, поне за малко да забравиш своите проблеми и да се почувстваш нов човек. Красотите наистина са незабравими... Дори и облаците и снегът който вали е приятен... А върховете и езерата привличат окото със своят чар...

Звучи сякаш е измислица, но не е... Трябва всеки сам да осети погалващото влияние на планината... Приятното усещане да си на студено, но красиво място...

DobrinishteClub

we3v

Малко любов!!!

2011-01-13T14:02:00.000-08:00

Здравейте Приятели... Днеска имах различни размисли и разговори на темата любов... И мисля да споделя някои от тях... Като за начало любовта е първо чувство, след това изживяване, емоция, интимност, всичко най-хубаво взето в едно...

Днес се замислих... Кога се разбира, че наистина харесвате някого и го искате?... Ето Ви моят отговор - Когато, където и да го видите, нещо във Вас потрепва... Сега се питате как да го осетите нали? Ще бъде под формата на шамар, ритник или нещо подобно... Най-добре се усеща, че харесвате някого, когато нещо винаги Ви влече към него... Или постоянното мислене за определеният човек...

А кога се разбира, че той Ви харесва? Ами вариантите са два - или да ви го показва по някакъв начин (случва се начинът да бъде неразбираем, простимо е), и вторият начин е да застане пред Вас, или Вие да застанете пред евентуалната бъдеща любов, и да започнете само признанията... Да изглежда малко трудно, непосилно, свалящо самочувствието и още безброи оправдания да не го направите... Самопризнанието винаги е било високо ценено и приемано добре от по-голямата част... Не виждам причина която да Ви спира да направите самопризнание... Един съвет не мислете, а действайте.

От днешните мисли това, а от разговорите... Какво мога да кажа... Ами малко измислици, че някой да не вземе да се обиди...

Разговор между приятелки:

- Ау, ти знаеш ли че той(харесвано момче) днеска ме погледна. - казва едната

- А ти знаеш ли моя(харесвано момче) днес ми намигна. Направо се разтопих. - добави другата

- Вайх, това е много мило. А той даже не иска да ми даде приятелство във фейсбук.

- Е ти си хубавата. Този на къф се прави? Егати! Аз с моя и си чата и сичко са даже ше ходим на кафе. Днес ми каза, че ме "обича"....

- Супер, кфо ще го видиш на живо...

- Ще го видя... Обаче има един проблем...

- Къф?!?!?!

- Еми щях да го видя, ако съществуваше, обаче той не съществува... - рече тя и наведе глава отчаяно.

- Ъъъъъ.... - зацикли приятелката, без да може да добави нищо от учудване.

Поуката, която ще ви кажа е че за всеки влак си има пътници, тъй че не бързайте...

Е това е ако има те да добавите нещо направете го в коментарите, съветите никога не са излишни и винаги са поучителни. Благодаря!!!

Пияна съвест

2011-01-11T14:36:00.000-08:00

Късна вечер е над село Червеникавозелено тиха и спокойна, а под учличната лампа на една безлюдна улица двамата приятели Огнян и Злати си приказват:

- Брат к'во ше я правим, няма работа криза е ? – отчаяно рече Огнян. – с още по отчаяна гримаса Злати му отговори.

- Така е ни зов, ни стон от никъде, бъдещата ми жена как в очите да погледна, неродените ми деца с думи ли да нахраня. – въздъхнаха те двамата и с празен поглед се вторачиха в плачната месечина.

Осъзнаха се по едно време и решиха да си тръгват... но в края на осветената част на улицата от лампата се зададе фигура на мъж, мъж като тях те веднага го познаха:

- Еее Страхиле и ти ли по никое време се прибираш? – заговори го Злати.

- И аз, и аз. – отговори им Страхил, видимо без да бърза да си ходи, та се спря и той да поприказва с тях.

- Вие к'во се чудите? – попита ги Страхил, виждайки ги така унили.

- Говорим за живота Страхиле, за безпаричие и неясно бъдеще. – така философски му отвърна Огнян, а Злати поклати глава в съгласие.

- Е небойте се има ка да оцелеете знаете наше село център, гората ни голяма, много ханове, все някой ще се смили и ще ви вземе да му слогувате, маси да чистите, чинии да носите. – рече им Страхил учуден на отчаянието им.

- Ама Страхиле, ние от големия град идваме от него знание носиме на наше село да добруваме. – рече му Злати.

Страхил ги гледа, гледа, чуди им се, чуди посмя се е така от сърце па им рече:

- Все будали съм виждал, ама като вас, не бях виждал, вие не сте ли слушали поговорката „За да станеш поп иска имаш вуйчо владика?”- усмихто им каза той, право в учуденият им поглед.

Огнян понечи нещо да му каже, но Страхил махна с ръка прекъсна го и продължи да говори:

- Вие не сте виновни, като малки са ви пратили, в големия град знание да трупате, за добро живота си да промените и този на другите около вас и не сте само вие. В наше село много като вас. Ама и много като вас не се върнаха, това е загуба за наше село. Не се върнаха.

Тука идете, там идете вратите затворени, вие знание носите, неодобни сте, въпроси много задавате това което ви се полага искате и на другите като вас искате да помогнете, а в наше село, със знание че добрувате ама и че гладувате.

Поне деца като ви се народят, знайте за знание не ги пращайте, а да слогуват ги научете.

Рече що рече Страхил, пък замълча.

- Кой си ти Страхиле? – попита го развълнуван Огнян.

- Аз съм спящата ви съвест. – отвърна му Страхил, някак си състарен, уморен и отчаян.

Рече що рече Страхил пък си замина.

Ехо, Здравейте пак съм аз :)

2011-01-10T14:28:00.000-08:00

Ето ме отново с ръце върху клавиатурата, пишейки поредната статия... Домъчня ми за Вас, Уважаеми читатели и реших да пиша... Този път няма да се опитвам да ви веселя, понеже настроението ми е на тематика красивите неща в нашият живот, а и в очите Ни естествено.

Като за начало мога да започна с красивите неща, а и създания в нашият живот... А те наистина са много... Дори когато ни сполетяват злополуки и нещастия, дори тогава тези прекрасни неща и създания са сред нас де ни подкрепят, по един или друг начин... Помагат ни да преодолеем препятствията, пред които сме изправени... Те наистина са нещо ценно и скъпо за нас... Те могат да бъдат предмети със сантиментална стойност, подарени ни от любим за нас човек, или просто закупени от любимо място... Или хора, които са ни близки, било то роднини, приятели възлюбени, и така нататък.

Споменах и за красивите места е това наистина, е тема която може да се разказва с часове дни, или да се развива в огромни количества листове... Ще си позволя да я спомена кратко, така както аз я разбирам...

Красивите места са много и изключителни... Предполагам, че всеки си има место или така да се нарече кътче, където се чувства добре, отпуснат е и може на спокойствие да помисли, или да си почине. По - светът съществуват много забележителни гледки, на които човешкото око се възхищава, има места спиращи дъха на човека, засилващи сърцебиенето, но не защото са опасни, а защото са невероятни, защото са краси, и единствени... Някои държави се славят с море, други с планини, трети с пустини, а други със своите постройки и конструкции, със създаденото от човешката ръка... Възхищенията са много и различни...

Ще кажа и две думи за Добринище. Място което има невероятни планински висини, забележителни върхове и гори, реки и полета... Тук има места, които човек си струва да посети... Има гледки, като тези които остават за цял живот в нашето съзнание...

Е стига толкова за сега, скоро пак ще пиша... До скоро Блогване :)))

Dobrinishteclub

we3v

Преценете вие каква е темата :D

2011-01-06T09:35:00.000-08:00

Ето го и моето завръщане с пълна газ! Отдавна не съм писал, но празници...купони...работа...ски...Като казах ски, това е сезонът на Добринище, сняг...ски...сноуборд...и разбира се партита без край! Условията са добри, както в града, така и по пистите. Честита Нова Година на всички, че забравих :D и не е най-важното да сте живи и здрави....по важно е да имате късмет, защото на Титаник всички са били живи и здрави, ама.... :D Забавлявайте се покрай празниците....днес Йордановците черпят, утре Ивановците....само поводи за купончета и забавни моменти с приятели :P Наслаждавайте се на красотата...на любовта...абе много взех да се разчуствам и ще спра до тук! Айде приятно изкарване на празниците...и на учениците приятно завършване на първи срок.... :D който не учи, ще прави като мене...ще пише всяка вечер в нечий блог и ще умира от безпаричие :D айде, че глупости започнах да пиша вече :D

Наздраве и умната !

Честит Имен Ден... на Йордановците и Йорданките.... :)))

2011-01-06T01:30:00.000-08:00

Честит имен ден на всички именници... с най - добри пожелания... и да не забравят да почерпят! :)

Тази година на днешния ден от реката с кръста се измъкна - Борислав Чивянов (Добринище) :)))

Бравоооо.... :)))

DobrinishteClub

Честита Нова 2011 Година...

2011-01-02T13:59:00.000-08:00

Ок... ето ни пак на линия и веднага отиваме на празника, леко отминал тъй де и блогърите се нуждаехме от лека ваканциийка, покрай започването на новата година... :)))

И тъй като вече е нова година, нова, нова 2011 - какво се прави в началото на една нова година, ами изричат се хубави пожелания и мили думи от сърце...

Така че: Честита нова година Добринище, нека новата 2011 година ни донесе здраве, късмет, щастие, любов, да всички онези неща които ни карат да се чувстваме пълноценни и най - важното живи.

Успех през новата година!!! За много ни години!!! :)))

DobrinishteClub

Честита Коледа...

2010-12-25T16:48:00.000-08:00

И от мен, Честито Рождество Христово, на всички!!! Нека всеки бъде благороден, здрав, щастлив и с празнично настроение винаги!!!

Замислих се над това, какви приготовления са за празниците... Цял ден готвене за едната вечер, малко странно, но факт... Всичките тези усилия не са напразни... Празникът е голям и хубав, трябва да се уважи подобаващо... А и добрият старец (Дядо Коледа или Дядо Мраз по комунистически) оставя подаръци под елхите... Е надявам се и на вас е оставил подарък и то хубав... Този белобрад старец с голям корем (предполагам от бирата) е всеобщ познат на всички ни... Дори и коминът разширявах тази година, но пак не ми донесе снежанка...

Описах малко старецът леко иронично, сега да спомена за ястията. Принципно на празника те са постни и са нечетен брой... Защо ли това не го знам признавам си... Слагаме ошав (това е нещо, като варени плодове), слагаме плодове, ама кой ли ги яде (те са, ако преядем), бобена салатка, сърми (отвънка са като топки от кисело зеле, отвътре с ориз - малко приличат на грис), слагаме каквото се сетим, ама трябва да бъде постно... А на утрето се почват шужуците, кървавиците, пържолите, капамата...

Като казах капама, та се сетих имам едно предложение... Много вкусно предложение... Направете си капама на свещи със своята половинка, може и близките... Но като казвам капама на свещи нямам предвид, като я сложите на трапезата, да поставите свещи за по-романтично, а да опечете капамата на свещите... Е ще ви отнеме няколко дена и доста свещи (доста, доста няколко хиляди), но търпението ще си струва... Восъкът също е вкусен, така че може да му измислите и някакъв деликатес, като пържен восък с яйца и царевица, или печен восък с кибрит и запалка... Кулинарните идеи, никога не свършват... От мен идеите, от вас готвенето...

Надявам се съветите да са били хубави и да няма обидени!!! Ще се видим скоро!!!

DobrinishteClub

we3v

Честит празник

2010-12-25T04:24:00.000-08:00

Честито Рождество Христово на цяло Добринище. :))) За много години да сме живи и здрави ,нека щастието, здравето и късмета да озарят всяко едно добринищко семейство и не само...

we3v

DobrinishteClub

Празнично блогване... :)

2010-12-23T13:29:00.000-08:00

- Хей... - каза редакторът.

- Да? - зачудено отговори блогърът.

-Ти си! - вече изнервено рече редакторът.

- Какво!? - все още недоумяващ попита блогърът.

- Блогът е онлайн!!! - троснато през зъби изсъска редакторът.

- Оу... - възкликна той, блогърът.

- Привет на всички наши скъпи, редовни и не чак толкова редовни читатели, привет и на цяло Добринище... днес е 23. 12. 2010 година, на прага на бъдни вечер сме и на една ръка разтояние от Новата година (2011). През Декември не ни се събра много писане... но определено ни се събра много желание за това.

Както се подразбира днешната статия е свързана с най - светлите и най - очаквани празници през годината, а именно Коледа и разбира се посрещането на Нова година.

Тези празници, винаги са свързани с много емоции, спомени и желания! Колкото и клиширано да звучи за всеки един от нас Коледата и събирането ни заедно със семейството на бъдни вечер, дава изблик на нашето най - съкровено желание, а именно винаги да бъдем част от семейна среда, от семейна обстановка, където да се чувстваме най - скъпи и най - желани.

Екипът на DobrinishteClub ви желае едно незабравимо и топло семейно събиране на Бъдни вечер. - с последното написано изречение блогърът понечи да стане и да си ходи.

- Не не чакай ами Новата година, няма ли да напишеш нещо за нея!? - спря го редакторът, подгонила го истерия.

- Аха...да. - небрежно се усмихна блогърът и постави отново ръце на клавиатурата.

- Скъпи читатели ... Нова година, прекрасен момент от старата година, празник, който се очаква цяла година, правят се планове, разбират се приятели за съвместен купон, купува се пиячка и храна за частни сбирки, уговарят се механи, ресторанти за най - шумния купон в годината. Най - интересното при този празник е това, че каквито и планове да кроим за него, винаги успява да ни изненада и то приятно. Незнам дали правите отчет на миналата година, но определено всички правим планове за Новата година.

Весело посрещане на Новата година... поздрави от: DobrinishteClub!!! :)

- Е доволен ли си? - самодоволно се ухили блогърът.

- Не е сега момента да се заяждаш. - видимо удовлетворен му отговори редакторът.

- Музика тогава...- блогърът.

P.S. Нека не забравяме за децата лишени от родителски грижи, и за онези хора, които ще прекарат Коледата и Новата година сами.

DobrinishteClub

От тук е видеото...

Идват празници

2010-12-22T15:03:00.000-08:00

Идват празници, които ги чакаме с нетърпение...Коледа, Новата Година-2011...Ще чакаме подаръци...и много купони, и красота в небето в навечерието на Нова Година. Аз лично чакам с нетърпение Бъдни Вечер......обожавам я, защото тогава има много ядене...:D а на Нова Година се събираме приятелите, празнуваме, пием, яден, веселим се....а вие какво правите?! Сега ще лягам и ще си мисля за утрешния ден....дали Дядо Коледа ще ми остави подаръче...или не съм бил послушен тази година.. :D Айде приятно изкарване на празниците....:)

Рожден ден !!!

2010-11-27T14:08:00.001-08:00

Приятели, як купон е при нас, при вас как е?! Имаме рожден ден (DobrinishteClub) купонът в офиса е в разгара си...всичко е Окей....Абе як купон...надяваме се да ви радваме още много време...години...векове :D. Ами ние сме малко подпийнали...не можем много да мислим сега ТРЕЗВО и ви оставяме на нашият сайт и блог....забавлявайте се...защото ние го правим....НАЗДРАВЕ !!! ;)

DobrinishteClub Birthday !!!

2010-11-23T13:35:00.000-08:00

Искам да ви съобщя, че на 27.11.2010 г. DobrinishteClub навършва 1 година от създаването си! От почти една година група момчета, включваща и мен разбира се :D се мъчим да направим нещо за нашия град, и предполагам се получава....направихме сайт, в този сайт е блогът, в който пиша в момента и с негова помощ се мъчим да популяризираме Добринище, защото в този град наистина има какво да се види! В събота ще се съберем, ще пийнем, ще хапнем и нека сме живи и здрави :D Надявам се това, което правим да ви хареса....и разбира се с вашата подкрепа можем да стигнем много далеч.....всичко зависи от вас !!!

Приятна вечер!

Споменът...

2010-11-15T13:17:00.000-08:00

Поредният ден отлетя в историята с устрем и несразима воля,обаче както ние така и вие нашите скъпи читатели сме пак тук. Много или поне доста се изписа за красивата ни планина, за лековитата ни минерална вода, за прекрасните ски условия, за гостоприемството и топлотата на нашите семейни къщи и хотели... да всичко това е Добринище. И все пак всичкото това, за да го има, са хората на Добринище, които никога не трябва да бъдат пренебрегнат фактор!!!

Затова статията е посветена именно на тях.

За всички онези, млади хора на Добринище, които в момента са студенти, които се борят за знанието си, които са част от едно по - добро бъдеще, за които споменът Добринище е повод за усмивка в трудния ден.

За всички онези хора на Добринище, които са извън пределите на страната, които се борят за съществуването си, за които споменът Добринище е повод за истинско семейство.

За всички онези...и за всички нас, които сме тук.

DobrinishteClub

Извънземните...

2010-11-09T12:54:00.000-08:00

Хора...знам, че може да ме вземете за луд....но тази вечер ще пиша за нещо различно и може би интересно....поне за мен :D Темата тази вечер от моя страна ще бъде "Извънземните". Аз лично познавам едно, но не съм сигурен дали е извънземно или аз съм луд...разбира се се шегувам, но стига толкова шеги за сега :D Искам първо да ви задам един въпрос, на който съм сигурен, че ще се замислите-вярвате ли в извънземни?! Мислите ли че сме само ние в тази Вселена...може би те са по-близо, от колкото ние мислим. Но може и изобщо да ги няма...аз лично мисля, че не сме сами, но всеки има собствено мнение. Разбира се не съм ги виждал още в Добринище...виждал съм НЛО (неидентифициран летящ обект), но това не значи, че са извънземни. Читатели, задайте си въпроса има ли ги или не?! Кой знае....може би съществуват по-висши сили от нас...може би точно това са те. Но до сега няма доказателства дали съществуват или не. Но за сметка на това има много филми и всякакви видове снимки на странни същества-извънземни уж. Хората имат фантазия поне :D И аз имам...освен да взема да направя някоя друга снимка на моите приятели....туко виж сте ги взели за извънземни..хаха..:D Ами това ще бъде за тази вечер от мен...но тази скука ме кара да пиша странни неща :D и ето ви едно тази вечер..Пожелавам ви приятна и спокойна вечер...и да сънувате извънземни....няма да ви хареса май много....но е яко :D

Време, желания, звезди

2010-11-06T14:19:00.000-07:00

Здрасти Добринище... Blog Night ! :) С риск блога да заприлича на прогнозата за времето по някои от каналите по телевизията, ама няма как да не се отрази, какъв Ноември само а? :))) Слънце, слънце и пак слънце никакви якета ако и в следващите дни е така... ам стига за врмето. :)))

Тъй като някои от админите на блога сега завършват, готвят се за матури, избор на училища, частни уроци, планове за бъдещето, а и не само тях и всички други на които следват тези премеждия... ме наведе на идеята да цитирам една реч, която лично мен много ме впечатли... за това четете внимателно:

Сега не е време да се взимат прибързани решения. Време е за грешки. Объркайте влака и закъсайте за някаде. Влюбвайте се... често. Специализирайте философия - защото няма начин да се реализирате. Променяйте решенията си отново и отново, защото няма нищо постоянно. Направете всякакви грешки. Така, когато някой ден ни попитат какви искаме да бъдем, няма да се налага да предполагаме, а ще знаем.

Който е гледал филма ще се досети от къде цитирам.

Толкова за тази вечер над Добринище...

P.S. - Когато гледате нощното небе се запитайте, колко от светлинките там са наистина звезди? :)))

Първият сняг

2010-10-28T11:07:00.000-07:00

Днес не можах да повярвам какво видях докато бях в училище....навън валеше сняг..краят на октомври е, а вече сняг си имахме...но за жалост не валя продължително и не можахме да се нарадваме, но ще дойде и това време, в което ще натрупа....което се надявам да е скоро :) Хората вече със зимни якета излизат навън..усеща се как зимата наближава. Стоим си вкъщи на топло, кой пие вино, кой слуша музика, кой спи....и чакаме с нетърпение големия първи сняг, нали? :) Сигурен съм, че любителите на зимните спортове нямат търпение да натрупа снежец. И аз нямам, но трябва да почакаме още малко...търпение :) Отдавна не бях писал, извинявам се за което, но надявам се да се "срещаме" вече по-скоро в нашия вече много по разпространен блог...и не забравяйте да влизате в страницата ни във Facebook, напишете DobrinishteClub и ще ни намерите....Оставям ви да чакате зимата и до скоро :)

Специален поздрав:

Освещаване и още нещо...

2010-10-24T13:25:00.000-07:00

Hello народе, познайте днес беше освещаването на кръста над град Добринище, нашият град. Няма да отделям много време на темата, за нея доста се изписа. По повод случая хубаво време, приятно настроение и доста ентусиазъм.

Интересното обаче, е че нито господата управляващи, нито дядо Владика не успяха да накарат гражданите на 4000 хилядно Добринище да присъстват на освещаването. Чудно що ли?

Е??? Е шо е ? Я ти кажувам !!!

Сега, ето малко интересно инфо относно добринищките родове...

Добринищките родове имат дълбоки корени в миналото. Окончанията на фамилните имена в повечето случаи са еднакви с онези от другите краища на страната. Но се срещат и окончания "ин", "айн", "ини". От тях може да се съди за фамилната близост и родственост. Така от род Ергини с течение на много години става промяна в названията - на Хаджиеви, Комитови, Бозови и др. От фамилното име Галчови - в Захариеви, на личното име на дядо Захари, или Бодеви - от името на дядо Боде.

Лека, безавариина и много интересна вечер...

DobrinishteClub

Слънчево или снежно

2010-10-23T07:56:00.000-07:00

Здрасти на всички, с риск да си помислите, че любимият ви блог ви е изоставил - не не сме... да мина известно време от както не се е писало, определено не липсва желание. И какво следва живота си тече нормално... даже понякога доста монотонно. Нещо ново след изобилните дъждове, е да сега изгря едно нежно есенно слънце на което 100 % се радва цяло Добринище. Наши приятели ни питат: "Е как е по Добринище има ли сняг?". Скъпи читатели сами се сещате какъв е отговора... сняг няма, слънце в изобилие... Това е добре дошло за по - закъснелите планинари, но е важно да не забравят, че върховете са оснежени и разходката им трябва да е подплатена с доста дрешки... Що се отнася до любителите на ски и сноуборд преживяванията, имайте търпение до сега зима, студ и сняг не са ни подминали.

Поздрави... :)))

Събота вечер

2010-10-16T14:26:00.002-07:00

Една обикновена вечер в Добринище, изпълнена с красота...чист въздух...и малко студ..но това не ни пречи да сме навън и да купонясваме. Тази вечер минах през няколко механи докато се прибирах и забелязах, че имаше много хора...музиката се чуваше и те купонясваха...Явно са решили малко в студеното време да се постоплят с някоя чашка вино. След като привършат в механата...предполагам няма да се разминат и без дискотека, където ще довършат купона си и ще продължат с чашките вино. След няколко седмици DobrinishteClub прави 1 година от създаването си и ние мислим да направим това...механичка...дискотечка...вино...ракия и може би мацки...за малко щях да забравя най-важното - мезенцето. И тази вечер ви отнех 56 секунди от времето да прочетете поредната ми статия и още 7 да обмислите дали ви харесва или не....но...това е животът..хаха...Петък или Събота вечер, купони, пиене, жени....това е животът нали? Пожелавам ви приятна вечер и до скоро.. :)

Утопия

2010-10-13T14:14:00.000-07:00

Вечер вече незнам коя по ред, прекрасна вечер, дъждовна вечер и всички вие, и аз, и всички други около нас малко или много свързани с любимия ни град Добринище. Продължаваме напред със статии препълнени с емоции и копнеж... няма как, а и не трябва да пропусна както аз така и всеки един от нас (DobrinishteClub) да благодаря на всички почитатели на страницата ни във FaceBook които за изключително кратко време отдадоха част от подкрепата си и ни харесаха...

Това значи много за нас Благодарим ви...

Днешния ден... беше спокоен леко облачен, сигурно за това сега вали... дъждовната мъгла, бавно и настоятелно се спускаше от снежната планина поглъщайки зеления горски масив, обхващайки в обятията си... Добринище. А късно вечер заваля...

Новата придобивка

2010-10-11T14:37:00.000-07:00

Искам да ви запозная с нещо ново, създадено от екипа на DobrinishteClub, а това е именно нашата страница във facebook http://www.facebook.com/pages/DobrinishteClub/154153181292353?v=wall. Страницата служи за реклама на нашия град и сайт http://www.dobrinishteclub.com/ и на блога http://www.dobrinishteclub.blogspot.com/. Малко по малко се развиваме...и това става с вашата помощ. Когато посещавате нашия сайт, блог или страницата ни във facebook вие им вдигате рейтинга, и ставате съпричастни със случващото се в Добринище! Разглеждайте, четете, пишете, имате пълното право да правите тези неща и това също много ни помага. Малко повече за новата страница-тя е създадена с цел популяризиране и запознаване на обществеността с града ни! В страницата има снимки на Добринище и неговите забележителности. Вие самите имате право и можете да качвате изображения и видео клипове на страницата, но нека ви помоля да няма шеги с града и прочие! Общо взето ние помагаме на вас с информация за града, а вие на нас като харесвате страницата и пишете коментари в нея...затова правете го, моля ви! Това изображение отдолу представлява самата страница:

Помагайте ни, за да ви помагаме!!! Аз харесвам... Добринище!

Снегът и още нещо...

2010-10-10T12:58:00.000-07:00

Температурите спаднаха за отрицателно време, но при нас си е все така красиво и "топло" в сърцата ни. Но красотата с всеки изминал ден се увеличава, тези дни по красивата Пирин планина валя сняг..и това е нещо неописуемо..връх Безбог побеля...около него всичко също е бяло..снегът..снегът.....каква красота е! Първата ми мисъл, когато се събудих преди 3 дни и видях, че има сняг беше, че отново идва сезонът на зимните спортове....карат ми се ски...xaxa....и на вас може би ви се карат...ами Декември месец заповядайте да покарате при нас...цените са евтини...но стига за зимата. Нека попишем малко и за анкетата..давайте вашите отговори в дясно от статиите...искаме да разберем кое в Добинище най-много ви харесва. Не съм писал отдавна в блога и съм загубил форма, но надявам се да имам повечко време, за да пиша по-често. :) До скоро....

Искам да ви дам едно предложение, чрез което да ни давате нови идеи за публикации....Който има желание може да даде идея за какво да пишем в нашите статии....защото все някога ще изчерпаме супер силите да пишем "красиви" текстчета :D Давайте своите идеи..моля ! :)

Зимата идва!

2010-10-09T13:19:00.000-07:00

Днешният слънчев, но студен ден. Побелелите планински върхове и щипещите ветрове ми напомниха за зимата. Тя наближава все повече и повече. Дано поне тази година има повече сняг от предишната, за да се насладим на хубавите писти и склонове, да караме ски и сноуборд, а може би найлоните и шейните. Карам сноуборд и обичам зимата и снегът. Карам по пистите на лифта малко над град Добринище, от хижа Безбог - до хижа Гоце Делчев и бих казал, че тук е едно от най-приятните места за каране. Пистите са хубави, има стръмни и полегати участаци, има и възможност да се отклониш от пистите и да се спуснеш по памучният сняг. Има и скокове, които са естествени и да си кажа честно доста болезнени. :))) Чайната е добро място за обедно похапване, а може заедно с обяда да пиете и едно чайче с ромче за загрявка. И най-хубавото е, че си сред природата на спокойствие, тишина и забавление едновремено. И не забравяйте да паднете един, два пъти в пухкавия сняг, дори и да не карате ски, може да полегнете върху него, приятно е. Какво още мога да кажа, заповядайте тази зима да покараме заедно.

Няма тема...

2010-10-08T13:33:00.000-07:00

И ето ни пак сме тук, малко късно вечерта, е да за някои едва сега започва, първо честито на всички колеги, които утре са на работа... неприятно да, но неотложно когато има да се довършват недовършени неща. ( утре е събота сутрин рано... :))) )

Да, да ви кажа друго, което знаете навън е много студено...като че ли е Октомври :))). Поредния нормален ден... студен :))). Приятно изкарване на всички, които са на бар, дискотека на друг вид бар :))). А на всички останали приятни почивни дни.

DobrinishteClub

Интерпретация ли, легенда ли...

2010-10-07T03:38:00.000-07:00

Интерпретация...

Сведенията за Разложко през античността са оскъдни. Една от причините за това, че този край е беден на важни исторически събития, е труднодостъпната местност. Първите следи от човешки живот са от пребиваването на македонци, траки, римляни и славяни. Според някои учени в района са живели и беси - най - интересните и най - свободолюбивите поселници на Родопите и Пирин.

Така, така следете мисълта...

Легенда...

Според легенда богът на бурите и мълниите Перун имал хубава сестра, която живеела на самодивската поляна покрай Поповото езеро. В съседния циркус живеел бог Бес, който решил да грабне хубавицата. Брат и Дженгал научил за намеренията на бог Бес, събрал злите духове и с тяхна помощ го затрупал с камъни на върха.

Интерпретация ли, легенда ли... дали това е върхът на бог Бес или не, дали е Безбог или Бесбог... това е едноименния връх, който винаги ще се свързва с град Добринище с който е свързана нашата история - минало и бъдеще.

За анкетата...

2010-10-06T07:15:00.000-07:00

И какво се случи, има такива дни в които, ни се иска да нижем буквички по белият лист...

Нека разгледаме анкетата в нейния начален вид, имаме: природа, минерални извори, хора, връх Безбог и шишарки разбира се... :)))

- природа: значението на природата в град Добринище е много голямо, че каде не е, но тук имаме идилията, зависимостта град / природа силно изразена. Планината, реките, върховете на Пирин всичкото това не е само жизнено важно а психологически зависимо, израснали сме с това прекрасно усещаме, което всячески искаме да предадем и на гостите на града ни.

- минерални извори: Добринище / минерални извори, че възможно ли е едното без другото... планински климат и топлината на минералния извор... има ли нужда от още думи?!

- хората: всичко горе споменато и можеби в последствие, което ще бъде написано едва ли някога ще има значение ако не са хората на град Добринище, те правят този планински рай в полите на Пирин толкова неустоим...

- връх Безбог: всеки иска да го зърне, всеки иска да отиде до там, всеки иска да се завърне...

- шишарките: е предполагам, че и те имат някакъв свой собствен чар... :)))

Ок... хора имате 6 дни да гласувате...започнете още сега...

DobrinishteClub

Облаци

2010-10-06T06:09:00.000-07:00

Ден, ден и то какви дни? Въпроса е риторичен разбира се... влажни дни небето се е продънило, не вали като за последно, но помага за скапване на настроението и все пак какво да се очаква от една дъждовна есен... Скъпи читатели както се досещате не преливаме от свежи новини, защото "Няма Новини" :))) това показва, че всичко е наред нали ? :))) Да речем добрата новина е... докато в града вали дъжд то в планината трябва да вали сняг, какво по - хубаво от това, на бас че много хора тръпнат в очакване да подкарат ските... ха ха познах... Ами да зимния сезон набира сила, а с него и свежи зимни новини...много бели :)))

Надявам се скоро да пиша пааак. :)))

Минералните извори

2010-10-03T10:34:00.000-07:00

В град Добринище, сред красотата и спокойствието, сред обаятелната природа и чистият въздух се намира още едно хубаво нещо. Това са минаралните извори и банята построена благодарение на тях. Минералната вода е една от най-хубавите минерални води в България. Тя е много лековита, дори и за пиене е страхотна. Има два басейна мъжки и женски, а също така и вани, в които можете да се усамотите. Банята е построена през 1963 година, на трудови начала от хората на тогавашното село Добринище. Тя е разположена на прекрасно място в парка на града, кадето можете да поседнете и да си починете. Пред банята има чешма, от която денонощно тече минерална вода. Там можете да си напълните вода за пиене и да проверите температурата на водата, а тя достига температурата на човешкото тяло. Заповядайте, опитайте от топлата минерална вода, потопете се в нея и в спокойствието на града.

Есен, есен...

2010-09-29T13:44:00.000-07:00

Дойде и студът....всички сме вкъщи, пием топъл чай или ром, може би...но есента дойде...мина времето, когато ходехме на плаж, на море, на дискотеки по тениски и момичетата с полички :). Идва зимата, студът, но това не пречи да се забавляваме и да купонясваме, което е най-готиното. Ще караме ски, ще се веселим, ще се греем с вино и ром...супер ! След няколко месеца започва зимният сезон. Тогава градчето ни се пълни с хора...много готини мацки, готини пичове...Елате ни на гости в красивия град, за да купонясваме заедно.

Съществува ли?

2010-09-27T14:34:00.000-07:00

Има една думичка, която се чудя дали наистина съществува, или е измислена за да ни провокира към по-добро, а може би да ни създаде. Незнам дали някой е открил отговора, дали този отговор е правилният, дали това което казва е истина, и дали той самият е изпитал чувството. Въпросът, който си задавам е: "Съществува ли любовта?". Отговорите са много и различни, но докато човек сам не се обеди в нещо той не вярва на никого дори на себе си. Всеки би казал различен отговор и би се обосновал на житеиския си опит, на преживяното и изпитаното от него самият. В романите поетите, пишат ли пишат за любовта. Но нима и написаното от тях до определена степен не е измислица? Нима те самите са преживели това, което са написали? Нима любовта може да се види? Може ли да се чуе или напише? Не съм сигурен, че е нещо, което може да бъде видяно нито пък написано. Любовта е чувство, което трябва да се почувства. Любовта е тръпка, която трябва да се усети. Тя е нещо незаменимо. Може би, единственото нещо, което ни кара да се чувстваме различни. Това усещане, каращо ни да летим в облаците, блестящи от щастие, че сме го почувствали, че сме го усетили. Любовта, може би съществува, но трябва да бъде намерена. Ако тя те намери значи си голям късметлия. Всеки се надява някой ден, някъде там, по някое време да я намери, да изпита онова, за което мнозина пишат и говорят, онова неописуемо прекрасно нещо наречено любов. Искрено пожелавам на всеки, да намери любовта, да опита от вкуса й и да усети ласките й.

DobrinishteClub

Надеждата

2010-09-26T14:17:00.000-07:00

След като прочетох статията на приятелят ми ще кажа своите надежди за развитието на град Добринище. Ще спомена за това, което искаме да бъде направено и къкав искаме да бъде любимият ни град Добринище. Надявайки се това да се осъществи. Вярвайки че градът ни ще бъде едно добро място за живеене - красиво, спокойно, обаятелно, позволяващо на нас младите да се развиваме и още по - голямо, като място и популация. Младото поколение искаме тук да има възможностти за нашето развитие, за нашето изграждане като личности. За да можем да живеем добре всички знаем, че трябват пари, а парите се искарват с работа, труд и под на челото, точно за това искаме да имаме възможност да работим, за да живеем добре. Лифтът, за който има план да бъде направен в близките няколко години ще бъде добра инвестиция и ще отвори много работни места за местните жители. Но не само лифтът има още много работи, които могат да бъдат направени за да се развива градът ни. Поради тази причина че все още развитието на града, не е достигнало толкова голямо ниво младото общество отива в по - големите градове, някои за да се развиват, а други за да учат и да бъдат високо клалифицирани. Ако имат възможност за развитие те биха се върнали в родният град и биха живяли тук, защото природата, въздухът и средата са ненадминати, и обаятелни.

DobrinishteClub